Чудото в 4 сутринта – фрагменти
Погледна часовника. 1:39. Имаше още много време. А вече му се спеше. Едва успяваше да държи очите си отворени. Може би чудото не идваше точно в 4. Може би щеше да дойде по-рано днес? От няколко седмици упорито се опитваше да остане буден до 4 и все не успяваше. Знаеше, че ако успее, вдъхновението му ще дойде и ще може да напише нещо велико. Все пак Мат го казваше, не кой да е. А Мат базираше теорията си на великия Кулридж, който написал най-добрата си поема в 4 сутринта, след като се е стреснал в съня си. Поемата се казваше Kubla Khan: A vision in a dream – a fragment и беше базирана на виденията в съня на поета. Малко след като започнал да пише (около 50тия стих, като според самия автор поемата е щяла да е дълга 300 стиха), някой почукал на вратата. Кулридж отишъл да отвори – на вратата бил негов колега. Когато се върнал към писането, бил забравил по-голямата част от съня си. Затова добавил „fragment” накрая на заглавието на поемата.
Генади се зачуди дали колегата на Кулридж е разбрал какво е прекъснал. И ако да – дали е съжалявал после. Още по-интересно му беше какви са тези колеги, които си ходят на гости посред нощ. И защо Кулридж отваря по това време. Генади не би отворил вратата на негово място, особено ако е зает да пише. Де да беше зает с писане… размечта се отново.
Преди да започне опитите да остане буден до 4, опита да се събуди внезапно около 4 – както е станало с Кулридж. Беше доста трудно без аларма, а с нея някак не беше много спонтанно. След няколко месеца опити се отказа. 2:05. Натисна за 15ти път F5, за да види дали някой е пуснал нещо ново във фейсбук. Хората спяха. Изобщо не мислеха за него. Не искаха да го забавляват и да му помогнат да издържи още малко. Погледът му се спря на една интересна реклама вдясно от профила му. Предлагаме помощ при наднормено
(писане)
тегло. Думите се размазваха. Можеше да се закълне, че пишеше писане преди малко.
(помагаме на блокирали писатели)
Започна да се унася. Думите и буквите се сливаха. Мислите му прескачаха от тема на тема.
(адрес, линк, бар) (адрес, линк, бар)
Асансьорът го стресна и той подскочи на стола. Беше заспал неусетно. Сънят не му донесе така желаните видения, които да опише после на листа. Донесе му само леко схващане вляво на врата. Стана и отиде до хладилника. Сипа си още една чаша кола. Замисли се. Наскоро гледа интервю с Оливър Стоун, в което режисьорът каза, че без наркотиците нямаше да е толкова велик. А филмите му наистина бяха яки, Генади много ги харесваше. Той се замисли дали това с наркотиците не е просто оправдание. И ако не – дали без тях можеш да си гениален творец или си обречен да си в посредствената “златна среда”.
Реши да си пусне серията на “Студио 60”, в която Мат обясняваше за Кубла Кан. Можеше да го разсее малко. Взе двд-то и го пусна в компютъра. Всеки път като гледаше сериала се кефеше, че си го купи на дискове. Чувстваше се някак по-близък с героите и с Арон Соркин.
Sleep deprivation erodes your internal sensors and allows you to come out of yourself.
Хубава мисъл. Де да ставаше и на практика. След 20 минути гледане реши да прекрати с опитите за вечерта и да се наспи. Или поне да поспи до към 8 – все пак беше на работа сутринта.
Кръстих разказа „Чудото в 4 сутринта – фрагменти“ защото като опитах да го запиша, WordPress ми направи номер и ми каза, че не съм си написал паролата и ме прати на входната страница. Като си въведох данните, разказът беше изчезнал. Опитах по памет да възстановя каквото бях запомнил (и написах отново някои части).