Dimitar Chakarov

Recent Posts

  • April 06, 2006

    безсъние

    Погледна към часовника си. единайсет и половина. имаше още една серия – ще я изгледа и ще си легне. може би тази нощ щеше да заспи преди един. да. пусна я. беше доста интересна. любимият му герой каза цели четири готини лафа. много си приличаха с него. знаеше, че никой друг не може да разбере толкова добре характера му. колко бързо и неусетно свърши серията. към края едно от момчетата в сериала опита с ефектен жест да привлече вниманието на новото момиче в града. николай беше мислил за подобен ход преди две години, но така и не се престраши. сега можеше да види дали този ход е успешен. само да можеше да гледа и следващата серия… отиде в банята. докато си миеше зъбите, погледна часовника. дванайсет и петнайсет. не е толкова късно. ако успее да намери следващата серия и да я свали за петнайсетина минути, ще може до един и нещо да си е легнал. съвсем малко след един. струваше си. той си изми набързо зъбите и седна пред компютъра. порови из сайтовете. след десетина минути вече се сваляха файловете. реши да свали следващите две серии – така утре нямаше да се занимава излишно. готово. пусна серията. всичко се развиваше добре. ех, защо не беше намерил сериала преди две години! нищо, поне любимият му герой беше щастлив. брилянтен сериал! чувстваше се освежен. нямаше смисъл да опитва да заспи сега. по-добре да изгледа и другата серия – и без това я има на харда. оказа се по-драматична. не завърши добре. май не трябваше да я гледа. започна трескаво да рови из сайтовете за нова серия. нямаше. легна разочарован към два и половина. сутринта почти счупи телефона, който го събуди в 8. проклета работа, заради нея все не може да се наспи.

  • April 05, 2006

    до утре

    знаеше, че някой ще го нападне когато вратите се отворят. сигурен беше. числата бавно се сменяха. 8…7…6…5… съвсем скоро. стомахът му се сви. зае отбранителна позиция. вратите се плъзнаха встрани и той се взря в мрака. нямаше никой. чуваше само собственото си задъхано дишане и отзвука от камбанката на асансьора. поиспокои се малко, спря вратите, които тръгнаха да се затварят и бавно пристъпи навън. първите няколко метра минаха добре. постепенно слухът му се изостряше. започна да чува повече отколкото му се искаше. дали наистина зад него има някой? това плод на въображението му ли е, или стъпка? ускори крачка. още малко оставаше до колата му. натисна копчето и чу успокояващия звук на отключващи се врати. в следващия миг се вцепени от абсолютната сигурност, че някой ще го халоса по врата. момента отмина. нервно се усмихна и се опита да диша равномерно. повтаряше си, че няма никой, като за всеки случай бързо влезе в колата и заключи вратите. завъртя ключа, пусна музика. притесни се, че така няма да може да чуе, ако нещо стане и спря музиката. отново тишина. тихичък равномерен звук на работещия двигател. завъртя волана и излезе от паркинга. докато караше всичко беше наред. мислите му се рееха някъде далеч. светофар. мразеше светофари. ей сега някой ще насочи пистолет и ще го накара да отвори вратата. нервно натисна съединителя, другият му крак все по-неуверено пазеше колата да не тръгне. най-после зелено. преживя и този светофар. само още 3 до дома. започна да кара по-бързо. сега и полицията го притесняваше. припознаваше всяка кола с полицейска, всеки минувач държеше палка. сърцето му се сви на няколко пъти. нов светофар. някой го гледа. сигурен беше. мърмореше си да не поглежда встрани. почти успя. погледна. найлонова торбичка, завързана на мантинелата. зелено. газ. вижда се неговата пресечка. отбива. търси място на паркинга. защо е толкова тъмно? във всички коли има хора, които го дебнат. спира. поема дъх и се подготвя. спринт до входната врата. бързо вади ключа, космите по врата му се надигат. отключва. вътре е и спокойствието се разлива в него. спасен е. до утре.