Dimitar Chakarov

Recent Posts

  • April 05, 2006

    до утре

    знаеше, че някой ще го нападне когато вратите се отворят. сигурен беше. числата бавно се сменяха. 8…7…6…5… съвсем скоро. стомахът му се сви. зае отбранителна позиция. вратите се плъзнаха встрани и той се взря в мрака. нямаше никой. чуваше само собственото си задъхано дишане и отзвука от камбанката на асансьора. поиспокои се малко, спря вратите, които тръгнаха да се затварят и бавно пристъпи навън. първите няколко метра минаха добре. постепенно слухът му се изостряше. започна да чува повече отколкото му се искаше. дали наистина зад него има някой? това плод на въображението му ли е, или стъпка? ускори крачка. още малко оставаше до колата му. натисна копчето и чу успокояващия звук на отключващи се врати. в следващия миг се вцепени от абсолютната сигурност, че някой ще го халоса по врата. момента отмина. нервно се усмихна и се опита да диша равномерно. повтаряше си, че няма никой, като за всеки случай бързо влезе в колата и заключи вратите. завъртя ключа, пусна музика. притесни се, че така няма да може да чуе, ако нещо стане и спря музиката. отново тишина. тихичък равномерен звук на работещия двигател. завъртя волана и излезе от паркинга. докато караше всичко беше наред. мислите му се рееха някъде далеч. светофар. мразеше светофари. ей сега някой ще насочи пистолет и ще го накара да отвори вратата. нервно натисна съединителя, другият му крак все по-неуверено пазеше колата да не тръгне. най-после зелено. преживя и този светофар. само още 3 до дома. започна да кара по-бързо. сега и полицията го притесняваше. припознаваше всяка кола с полицейска, всеки минувач държеше палка. сърцето му се сви на няколко пъти. нов светофар. някой го гледа. сигурен беше. мърмореше си да не поглежда встрани. почти успя. погледна. найлонова торбичка, завързана на мантинелата. зелено. газ. вижда се неговата пресечка. отбива. търси място на паркинга. защо е толкова тъмно? във всички коли има хора, които го дебнат. спира. поема дъх и се подготвя. спринт до входната врата. бързо вади ключа, космите по врата му се надигат. отключва. вътре е и спокойствието се разлива в него. спасен е. до утре.