Recent Posts

• January 14, 2014

  Testing, 1..2..3

  It was 6 am. She was already up, doing her favourite thing before breakfast – trying to crash her browser. She positioned her mouse pointer over the “close downloads” button in the bottom right corner of the browser window, clicked the right mouse button and tried to drag the button simultaneously. It didn’t work. She released the button and switched to her spreadsheet app, filled some data into a column and switched back. Would it work if she tries with both buttons at the same time? Let’s see…

• January 13, 2010

  Писателски неволи

  Виждали сте тази сцена – главният герой и негов приятел или приятелка седят в кафе или бар и обсъждат непознат човек. Опитват се да измислят достатъчно добра история, която да пасне на външния вид на човека. Това е готино упражнение, което аз никога не съм правил. Като някой, който иска да стане писател – не чак иска-иска, но все пак – би трябвало да се тренирам по този начин. Или по друг подобен. Например в Castle и в Californication – два от любимите ми сериали – има подобна техника: главният герой е предизвикан от красива жена да разгадае миналото й и той се впуска в догадки и полу-измислици. Разбира се в цитираните случаи героят е удивително точен, но това няма значение. Важното е самото упражнение.

• October 23, 2009

  Чудото в 4 сутринта – фрагменти

  Погледна часовника. 1:39. Имаше още много време. А вече му се спеше. Едва успяваше да държи очите си отворени. Може би чудото не идваше точно в 4. Може би щеше да дойде по-рано днес? От няколко седмици упорито се опитваше да остане буден до 4 и все не успяваше. Знаеше, че ако успее, вдъхновението му ще дойде и ще може да напише нещо велико. Все пак Мат го казваше, не кой да е. А Мат базираше теорията си на великия Кулридж, който написал най-добрата си поема в 4 сутринта, след като се е стреснал в съня си. Поемата се казваше Kubla Khan: A vision in a dream – a fragment и беше базирана на виденията в съня на поета. Малко след като започнал да пише (около 50тия стих, като според самия автор поемата е щяла да е дълга 300 стиха), някой почукал на вратата. Кулридж отишъл да отвори – на вратата бил негов колега. Когато се върнал към писането, бил забравил по-голямата част от съня си. Затова добавил „fragment” накрая на заглавието на поемата.

• April 06, 2006

  безсъние

  Погледна към часовника си. единайсет и половина. имаше още една серия – ще я изгледа и ще си легне. може би тази нощ щеше да заспи преди един. да. пусна я. беше доста интересна. любимият му герой каза цели четири готини лафа. много си приличаха с него. знаеше, че никой друг не може да разбере толкова добре характера му. колко бързо и неусетно свърши серията. към края едно от момчетата в сериала опита с ефектен жест да привлече вниманието на новото момиче в града. николай беше мислил за подобен ход преди две години, но така и не се престраши. сега можеше да види дали този ход е успешен. само да можеше да гледа и следващата серия… отиде в банята. докато си миеше зъбите, погледна часовника. дванайсет и петнайсет. не е толкова късно. ако успее да намери следващата серия и да я свали за петнайсетина минути, ще може до един и нещо да си е легнал. съвсем малко след един. струваше си. той си изми набързо зъбите и седна пред компютъра. порови из сайтовете. след десетина минути вече се сваляха файловете. реши да свали следващите две серии – така утре нямаше да се занимава излишно. готово. пусна серията. всичко се развиваше добре. ех, защо не беше намерил сериала преди две години! нищо, поне любимият му герой беше щастлив. брилянтен сериал! чувстваше се освежен. нямаше смисъл да опитва да заспи сега. по-добре да изгледа и другата серия – и без това я има на харда. оказа се по-драматична. не завърши добре. май не трябваше да я гледа. започна трескаво да рови из сайтовете за нова серия. нямаше. легна разочарован към два и половина. сутринта почти счупи телефона, който го събуди в 8. проклета работа, заради нея все не може да се наспи.

• April 05, 2006

  до утре

  знаеше, че някой ще го нападне когато вратите се отворят. сигурен беше. числата бавно се сменяха. 8…7…6…5… съвсем скоро. стомахът му се сви. зае отбранителна позиция. вратите се плъзнаха встрани и той се взря в мрака. нямаше никой. чуваше само собственото си задъхано дишане и отзвука от камбанката на асансьора. поиспокои се малко, спря вратите, които тръгнаха да се затварят и бавно пристъпи навън. първите няколко метра минаха добре. постепенно слухът му се изостряше. започна да чува повече отколкото му се искаше. дали наистина зад него има някой? това плод на въображението му ли е, или стъпка? ускори крачка. още малко оставаше до колата му. натисна копчето и чу успокояващия звук на отключващи се врати. в следващия миг се вцепени от абсолютната сигурност, че някой ще го халоса по врата. момента отмина. нервно се усмихна и се опита да диша равномерно. повтаряше си, че няма никой, като за всеки случай бързо влезе в колата и заключи вратите. завъртя ключа, пусна музика. притесни се, че така няма да може да чуе, ако нещо стане и спря музиката. отново тишина. тихичък равномерен звук на работещия двигател. завъртя волана и излезе от паркинга. докато караше всичко беше наред. мислите му се рееха някъде далеч. светофар. мразеше светофари. ей сега някой ще насочи пистолет и ще го накара да отвори вратата. нервно натисна съединителя, другият му крак все по-неуверено пазеше колата да не тръгне. най-после зелено. преживя и този светофар. само още 3 до дома. започна да кара по-бързо. сега и полицията го притесняваше. припознаваше всяка кола с полицейска, всеки минувач държеше палка. сърцето му се сви на няколко пъти. нов светофар. някой го гледа. сигурен беше. мърмореше си да не поглежда встрани. почти успя. погледна. найлонова торбичка, завързана на мантинелата. зелено. газ. вижда се неговата пресечка. отбива. търси място на паркинга. защо е толкова тъмно? във всички коли има хора, които го дебнат. спира. поема дъх и се подготвя. спринт до входната врата. бързо вади ключа, космите по врата му се надигат. отключва. вътре е и спокойствието се разлива в него. спасен е. до утре.